1Тогава възвихме та отидохме към Васан; и васанският цар Ог излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Едраи.
2А Господ ми рече: Не бой се от него, защото предадох в ръката ти него, всичките му люде и земята му; ще му направиш както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.
3И така, Господ нашият Бог предаде в ръката ни и васанския цар Ог и всичките му люде; и поразихме го така, че не му оставихме никого да оцелее.
4В онова време превзехме всичките му градове; нямаше град, който не превзехме от тях: шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ога във Васан.
5Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, с порти и лостове; [и] освен [тях имаше] твърде много неукрепени градове.
6Тях изтребихме, както сторихме на есевонския цар Сион; изтребихме всеки град, с мъжете, жените и децата.
7А всичкия добитък и користите на градовете разграбихме за себе си.
8Така, в онова време, взехме от ръцете на двамата аморейски царе земята, която е оттатък Иордан, от потока Арнон до планината Ермон;
9(Ермон сидонците наричат Сирион, а аморейците го наричат Санир);
10всичките градове на поляната, целия Галаад и целия Васан, до Салха и Едраи, градове от царството на Ога във Васан.
11(Защото само васанският цар Ог беше останал от оцелелите от исполините; ето, леглото му беше желязно легло; не е ли то в Рава на амонците? Дължината му беше девет лакътя, и широчината му четири лакътя, според лакътя на мъж.)
12И дадох на рувимците и на гадците земята, която превзехме в онова време, от Ароир, който е при потока Арнон и половината от планинските страни на Галаад с градовете му;
13а остатъка на Галаад и целия Васан, царството на Ога, дадох на половината от манасиевото племе, цялата Арговска област, с целия Васан, който се нарича земя на исполините.
14Манасиевият потомец Яир взе цялата Арговска област до границите на гесурците и маахатците, и нарече [земите] по свое име Васан-авот-яир, [както се наричат] и до днес.
15А на Махира дадох Галаад.
16Но на рувимците и на гадците дадох от Галаад до потока Арнон, до средата на потока, за граница, и до потока Явок, границата на амонците,
17и полето, и Иордан, който [им] е граница от Хинерот до морето в полето, [то ест], Соленото море, под Асдот-фасга на изток.
18В онова време ви заповядах, казвайки: Господ вашият Бог ви даде тая земя да я притежавате; за това всички вие храбри мъже минете въоръжени пред братята си израилтяните.
19Само жените ви, децата ви и добитъкът ви (защото зная, че имате много добитък) нека останат в градовете, които ви дадох,
20догде Господ успокои братята ви както [е успокоил] и вас, и превземат и те земята, която Господ вашият Бог ще им даде оттатък Иордан; тогава да се върнете всеки в наследството, което ви дадох.
21В онова време заръчах на Исуса, като му казах: Очите ти видяха всичко що стори Господ вашият Бог на тия двама царе; така ще направи Господ и на всичките царства, към които преминаваш.
22Да се не боите от тях; защото Господ вашият Бог, Той воюва за вас.
23В онова време се молих Господу, казвайки:
24Господи Иеова, Ти си почнал да показваш на слугата Си величието Си и крепката Си ръка; защото кой е тоя бог, на небето или на земята, който може да работи, както Ти работиш и според Твоите мощни дела?
25Нека премина, моля Ти се, и видя добрата земя оттатък Иордан, оная добра планинска [страна] и Ливан.
26Но Господ понеже бе се разгневил на мене поради вас, не ме послуша; и Господ ми рече: Стига ти; да Ми не продумаш вече за това.
27Възкачи се на върха на Фасга, и дигни очи към запад и север, към юг и изток, та гледай [земята] с очите си; защото няма да преминеш тоя Иордан.
28И заръчай на Исуса, насърчи го и укрепи го; защото той ще мине пред тия люде, и той ще им раздели за наследство земята, която ще видиш.
29И така, седяхме в долината срещу Вет-фегор.