1И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата.
2И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.
3Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.
4А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, [когато] мнозина ще я изследват, и знанието [за нея] ще се умножава.
5Тогава, като погледнах аз Даниил, ето, стояха двама други, един на брега отсам реката, и един на брега оттам реката.
6И [единият] рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: До кога ще се чака за края на тия чудеса?
7И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половина време и, че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде.
8И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това?
9А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето.
10Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.
11И от времето, когато се премахне всегдашната [жертва], и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дни.
12Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни.
13Но ти си иди догдето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дела си.