1След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор [на име] Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павла.
2И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие, и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя [наш] народ,
3то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.
4Но за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;
5понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;
6който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;
7но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе].
8А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.
9И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.
10А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
11защото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.
12И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.
13И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
14Но това ти изповядвам, че, според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,
15и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
16Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.
17А след [изтичането на] много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.
18А когато ги [принасях], те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;
19но [имаше] някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да [ме] обвинят, ако имаха нещо против мене.
20Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили [в мене], когато застанах пред синедриона,
21освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: [Поради учението] за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
22А Феликс, като познаваше доста добре това учение, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.
23И заповяда на стотника да вардят [Павла], но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.
24След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да [повикат] Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.
25И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.
26Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павла, затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.
27Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.