1Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна
2до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;
3на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и [им] говореше за Божието царство.
4И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, [каза Той], чухте от Мене.
5Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.
6И тъй, [веднъж], като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?
7Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.
8Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
9И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.
10И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,
11които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.
12Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, [на] разстояние един съботен ден път.
13И когато влязоха [в града], качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.
14Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с [някои] жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.
15През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:
16Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.
17Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.
18Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.
19И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.
20Защото е писано в книгата на Псалмите: "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; и: "Друг нека вземе чина му".
21И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,
22като почна от [времето, когато] Иоан кръщаваше и [следва] до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.
23И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.
24И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,
25да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.
26И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.