1От Презвитера до любезния Гаий, когото любя;
2Възлюбений, молитствувам да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти.
3Защото много се зарадвах, когато дойдоха някои братя и засвидетелствуваха за твоята вярност, според както ти ходиш в истината.
4По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината.
5Възлюбений, ти вършиш вярна работа в каквото правиш за братята, и то за чужденци;
6които свидетелствуваха пред църквата за твоята любов. Добре ще сториш да ги изпратиш както подобава пред Бога;
7защото за [Христовото] име излязоха, без да вземат нещо от езичниците.
8Ние, прочее, сме длъжни да посрещаме такива радостно, за да бъдем съработници с истината.
9Писах няколко думи до църквата; но Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема.
10Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като бръщолеви против нас лоши думи. И като не се задоволява с това, той не просто че сам не приема братята, но възпира и тия, които искат [да ги приемат], и [ги] пъди от църквата.
11Възлюбений, не подражавай злото, но доброто. Който върши добро, от Бога е; който върши зло, не е видял Бога.
12За Димитрия се свидетелствува [добро] от всички, и от самата истина; а още и ние свидетелствуваме; и ти знаеш, че нашето свидетелство е истинско.
13Имах много да ти пиша, но не ми се ще да ти пиша с мастило и перо;
14а надявам се скоро да те видя, и ще се разговорим уста с уста. Мир на тебе. Поздравяват те приятелите. Поздрави приятелите по име.