1И когато Давид беше преминал малко върха [на хълма], ето, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низаници летни овощия и мех вино.
2И царят каза на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са, за да язди царското семейство, а хлябовете и летните овощия, за да ги ядат момците, а виното, за да пият ония, които изнемощеят в пустинята.
3Тогава рече царят: А где е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, остава в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство.
4И царят каза на Сива: Ето, твой е целият Мемфивостеев имот. И рече Сива: Кланям ти се; нека придобия твоето благоволение, господарю мой царю.
5А когато цар Давид стигна у Ваурим, ето, излезе от там човек от семейството на Сауловия дом, на име Семей, Гираев син; и като излезе, вървеше и кълнеше.
6И хвърляше камъни върху Давида и върху всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни мъже бяха отдясно му и отляво му.
7И Семей като кълнеше говореше така: Излез, излез, мъжо кръвниче и мъжо злосторниче!
8Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалома; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник.
9Тогава Ависей Саруиният син каза на царя: Защо да кълне това мъртво куче господаря ми царя? позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата.
10А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне, и когато Господ му е казал: Прокълни Давида, кой ще му рече: Защо правиш така?
11Давид още каза на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега тоя вениаминец! Остави го нека кълне, защото Господ му е заповядал.
12Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо [неговото] проклинане днес.
13И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и кълнеше като вървеше, хвърляше камъни върху него, и хвърляше прах.
14И царят и всичките люде що бяха с него пристигнаха уморени, та си починаха там.
15Между това, Авесалом и всичките люде, [сиреч], Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим, и Ахитофел с него.
16И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел дойде при Авесалома, Хусай каза на Авесалома: Да живее царят! Да живее царят!
17А Авесалом каза на Хусая: Това ли е благостта ти към приятеля ти? защо не отиде с приятеля си?
18И Хусай каза на Авесалома: Не, но когото Господ и тия люде и всичките Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.
19При това кому ще бъде служенето ми? не ли на сина на [приятеля ми?] Както съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред тебе.
20Тогава Авесалом каза на Ахитофела: Дайте си съвета какво да правим.
21И Ахитофел каза на Авесалома: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се усилят ръцете на всичките, които са с тебе.
22Поставиха, прочее, шатъра за Авесалома върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред целия Израил.
23А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, бе [считан] като че ли някой бе търсил съвет от слово на Бога; такъв [се считаше] всеки Ахитофелов съвет и от Давида и от Авесалома.