1Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;
3и явявате се, че сте Христово писмо, [произлязло] чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.
4Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
5Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,
6Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.
7Но, ако служението на [онова, което докарва] смърт, [написано] с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,
8как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?
9Защото, ако служението на [онова, което докарва] осъждане, [стана със] слава, служението на [онова, което докарва] правда, го надминава много повече в слава.
10(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).
11Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.
12И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,
13и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
14Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не [им] е открито, че [тоя завет] преминава в Христа.
15А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,
16но когато [Израил] се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
17А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, [там] е свобода,
18А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.