1Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина;
2и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,
3та да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени.
4Защото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.
5И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.
6А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,
7тогава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;
8понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.
9Защото как можем [достатъчно] да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?
10Нощем и денем се молим преусърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.
11А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано управи пътя ни към вас.
12И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние [преизобилваме] към вас,
13за да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.