Song of Solomon 6
1 Х ор. Къде отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? ние ще го потърсим с тебе.
2 Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове.
3 Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен — на мене; той пасе между криновете.
4 Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Иерусалим, страшна като войнство със знамена.
5 Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват.
6 Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалия, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма;
7 твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови.
8 Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми,
9 но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха:
10 „Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?“
11 Слязох в ореховата градина да по гледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете?
12 Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.