Psalms 103
1 (Псалом Давидов за сътворението на света.) [1] Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;
2 Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;
3 Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.
4 Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци — Свои служители.
5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.
6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.
7 От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;
8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.
9 Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.
10 Ти прати извори в долините: между планини текат (води),
11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.
12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.
13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14 Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна
15 и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.
16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;
17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,
18 високите планини — на сърните; каменните скали — убежище на зайците.
19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.
20 Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;
21 лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.
22 Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;
23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.
24 Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.
25 А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;
26 там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.
27 Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.
28 Даваш им — приемат, отваряш ръката Си — насищат се с благо;
29 скриваш лицето Си — объркват се, отнимаш духа им — умират и в пръстта си се връщат;
30 пратиш духа Си — създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.
31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!
32 Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.
33 Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.
34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.
35 Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!