Proverbs 17
1 По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор.
2 Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството.
3 Пота е за сребро, горнило — за злато, а сърцата Господ изпитва.
4 Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език.
5 Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван).
6 Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.)
7 На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа — лъжливи уста.
8 Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.
9 Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел.
10 На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.
11 Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него.
12 По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.
13 Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му.
14 Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.
15 Който оправдава нечестив и който обвинява праведен — и двамата са гнусота пред Господа.
16 За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост — той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.)
17 Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.
18 Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.
19 Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.
20 Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.
21 Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.
22 Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.
23 Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.
24 Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.
25 Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.
26 Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.
27 Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.
28 И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си — благоразумен.