Philippians 2
1 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, ако има някоя разтуха в любовта, ако има някое общуване на духа, ако има някое милосърдие и състрадание, —
2 направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени;
3 нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си.
4 Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.
5 Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,
6 Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
7 но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
8 смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
9 Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
10 та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
11 и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
12 Тъй щото, възлюбени мои, както винаги сте послушни, не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствувам, със страх и трепет вършете вашето спасение,
13 защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля.
14 Всичко вършете без ропот и съмнение,
15 за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света,
16 имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих.
17 Но, ако и да се жертвувам за жертвата и за служението на вярата ви, аз се радвам и сърадвам всинца ви;
18 тъй също и вие се радвайте и ме сърадвайте.
19 А надявам се в Господа Иисуса наскоро да пратя при вас Тимотея, та и аз, като узная как сте, да се утеша духом.
20 Понеже нямам никого равно усърден, който толкова искрено да се грижи за вас,
21 защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото;
22 а неговата опитност вие знаете: той, като син към баща, заедно с мене слугува при благовествуването.
23 Него, прочее, надявам се да изпратя веднага, щом узная, какво ще стане с мене;
24 и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас.
25 Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми,
26 понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен.
27 Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб.
28 Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен.
29 Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет,
30 понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.