Lamentations 5
1 Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание:
2 нашето наследство у чужди премина, нашите къщи — у другоплеменници;
3 останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.
4 Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.
5 Бият ни по врата, работим — и отдих за нас няма.
6 Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.
7 Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.
8 Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.
9 Хляба си добиваме с опасност за живота — пред меч в пустинята.
10 Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.
11 Жени безчестят на Сион, девици — в градовете иудейски.
12 Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.
13 Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.
14 Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.
15 Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора се обърнаха на тъга.
16 Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!
17 От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.
18 Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.
19 Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.
20 Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?
21 Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.
22 Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?