Job 9
1 Отговори Иов и рече:
2 наистина, зная, че това е тъй; но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Ако поиска да влезе в препирня с Него, не ще му отговори нито на едно от хиляда.
4 Той е мъдър по сърце и мощен по сила; кой е въставал против Него и е оставал на покой?
5 Той преместя планините, и те са неузнаваеми: превръща ги в гнева Си;
6 поместя земята от мястото ѝ, и стълбовете ѝ треперят;
7 каже на слънцето, — и то не изгрява, и на звездите туря печат.
8 Той Сам простира небесата и ходи по морското висине;
9 сътворил е Ас, Кесил и Хима и скривалищата южни;
10 върши дела велики, неизследими и чудни, безброй.
11 Ето, Той ще мине пред мен, и аз не ще Го видя; ще отмине, и не ще Го забележа.
12 Ще вземе, и кой ще му забрани? Кой ще Му каже: какво вършиш?
13 Бог няма да отклони гнева Си; пред Него ще паднат поборниците на гордостта.
14 Толкоз повече мога ли аз да отговарям Нему и да пробирам думи пред Него?
15 Дори и прав да бях, няма да отговарям, а ще моля моя Съдия.
16 Да бях извикал, и Той ми отговореше, — не щях да повярвам, че е чул гласа ми Оня,
17 Който ме във вихър поразява и безвинно умножава раните ми,
18 не ми дава да си отдъхна, а ме изпълня с горчивини.
19 Ако е дума за сила, Той е могъщ; ако ли пък — за съд, кой ще ме изправи пред Него?
20 Ако взема да се оправдавам, самите ми уста ще ме обвинят; ако съм невинен, Той ще ме признае за виновен.
21 Невинен съм; не ща да зная за душата си, презирам живота си.
22 Все едно; затова казах, че Той погубва и непорочния, и виновния.
23 Ако тогова Той поразява с бич изведнъж, то над изпитните над невинните се подсмива.
24 Земята е отдадена в ръце на нечестивци; лицата на нейните съдии Той покрива. Ако това не е Той, то кой е?
25 Дните ми са по-бързи от бързоходец, — бягат, не виждат добро,
26 летят като леки ладии, като орел, който се спуща върху плячка.
27 Ако си кажа: „ще забравя тъгите си, ще отмахна мрачния си вид и ще се ободря“,
28 то треперя от всичките си страдания, като зная, че Ти не ще ме обявиш за невинен.
29 Ако пък съм виновен, защо напразно да се измъчвам?
30 Да се умиех и със снежна вода и съвсем да очистех ръцете си,
31 и тогава Ти ще ме потопиш в тиня, и ще се погнусят от мене дрехите ми.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!
33 Помежду ни няма посредник, който би сложил ръката си на нас двама ни.
34 Нека отмахне Той от мене жезъла Си, и страхът Му да ме не ужасява, —
35 тогава ще говоря и не ще се боя от Него, понеже аз не съм такъв сам по себе си.