Job 5
1 Викай, ако има кой да ти отговаря. И към кого от светиите ще се обърнеш?
2 Тъй, гняв убива глупеца, и раздразнителност погубва безумеца.
3 Видях, как глупец се укоренява, и веднага проклех дома му.
4 Децата му са далеч от щастие, тях ще бият при портите, и не ще има защитник.
5 Жетвата му ще изяде гладният, през трънето ще я извлече, и жадните ще погълнат имота му.
6 Тъй, не из праха излиза скръбта, и не из земята изниква злочестието;
7 ала човек се ражда, за да страда, както искрите — за да летят нагоре.
8 Но аз бих се обърнал към Бога и бих предал делото си Богу,
9 Който твори дела велики и неизследими, чудни, безброй,
10 дава дъжд на земята и праща вода на полетата;
11 унижените поставя на високо, и натъжените биват издигани за спасение.
12 Той разрушава кроежите на коварните, и ръцете им не довършват предприетото.
13 Той хваща мъдрите с тяхното лукавство, и кроежът на хитрите се осуетява:
14 денем те срещат тъмнина и по пладне ходят пипнешком, както нощем.
15 Той избавя сиромаха от меч, от устата им и от ръката на силния.
16 И за злочестника има надежда, и неправдата затваря устата си.
17 Блажен е онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя,
18 защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват.
19 В шест беди ще те избави и в седмата зло не ще те досегне.
20 Във време на глад ще те избави от смърт, и на война — от силата на меча.
21 От бича на езика ще се укриеш, и не ще се уплашиш от опустошение, кога дойде.
22 На опустошение и глад ще се посмееш и от зверове земни не ще се уплашиш, —
23 защото си в съюз с камъните полски, и полските зверове са в мир с тебе.
24 И ще узнаеш, че шатрата ти е в безопасност, ще си гледаш къщата и няма да съгрешиш.
25 И ще видиш, че семето ти е многобройно, и издънките ти — като трева на земята.
26 Ще влезеш в гроб, кога стигнеш до зрялост, както се склаждат на времето си житните снопове.
27 Ето, това сме изследвали: тъй си е то; чуй го и си го забележи.