Job 4
1 Иотговори Елифаз Теманец и рече:
2 ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори!
3 Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце,
4 твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене.
5 А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом.
6 Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища — твое упование?
7 Спомни си, погивал ли е някой невинен, и де праведните са бивали изкоренявани?
8 Както съм виждал, които са орали нечестие и сеели зло, него пожънват;
9 от духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват.
10 Ревът на лъва и гласът на рикащия замлъква, и зъбите на лъвчетата се изкъртват;
11 силният лъв загива по липса на плячка, и децата на лъвицата се разпръсват.
12 И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея.
13 Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците,
14 мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости.
15 И дух премина над мене; космите ми настръхнаха.
16 Той застана, — но аз не разпознах образа му, — само облик беше пред очите ми; тихо веене, — и аз чувам глас:
17 човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец?
18 Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци:
19 толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец.
20 Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем.
21 Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.