Job 39
1 Знаеш ли времето, кога дивите кози раждат по скалите, и забелязвал ли си как раждат кошутите?
2 Можеш ли преброи месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, кога раждат?
3 Те се превиват, раждайки децата си, изхвърляйки товара си;
4 децата им заякват, растат в полето, отиват и не се връщат при тях.
5 Кой е пуснал на свобода онагра, и кой е развързал връзките на това диво животно,
6 на което съм отредил степта за къща и солниците — за жилище?
7 Той се присмива на градското многолюдие и не чува виковете на карача,
8 дири си храна по планините и се впуща на всеки злак.
9 Ще поиска ли еднорогът да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли?
10 Можеш ли привърза с въже еднорог о браздата, и ще брани ли след тебе нивата?
11 Ще се ослониш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще оставиш ли нему твоята работа?
12 Ще му повярваш ли, че той ще върне семената ти и ще ги донесе на гумното ти?
13 Ти ли даде хубави крила на пауна и на камилската птица пера и пух?
14 Тя оставя яйцата си на земята и ги топли на пясъка,
15 и забравя, че крак може да ги смаже и полски звяр да ги стъпче;
16 жестока е към децата си, като да не са нейни, и се не бои, че трудът ѝ ще отиде напразно,
17 защото Бог не ѝ е дал мъдрост и не я е надарил с разум;
18 а кога се възкачи на високо, присмива се на коня и на ездача му.
19 Ти ли даде сила на коня и ти ли облече шията му с грива?
20 Можеш ли го изплаши като скакалец? Пръхтенето на ноздрите му е ужас,
21 рови с крак земята и се радва на силата си; отива срещу оръжие;
22 смее се над опасността и не се плаши и не се отвръща от меч;
23 кънти тул над него, блещи копие и сулица;
24 в устрем и ярост гълта пръст и не може да стои при тръбен звук;
25 щом засвири тръба, той почва да цвили и отдалеч досеща битката, гръмкия глас на воеводите и вика.
26 Чрез твоя ли мъдрост хвърчи ястребът и насочва крила си към пладне?
27 По твоя ли дума се издига орелът и си вие гнездо на високо?
28 Той живее на скала и нощува връх зъбера на стръмнината и по непристъпни места;
29 оттам си изглежда храна: очите му виждат надалеч;
30 пилците му пият кръв, и дето има труп, там и той.
31 Продължи Господ и рече на Иова:
32 който се бори с Вседържителя, ще ли и да поучава? Който обличава Бога, нека Му отговаря.
33 Отговори Иов Господу и рече:
34 ето, аз съм нищожен; какво ще Ти отговарям? Ръката си турям на устата си.
35 Веднъж говорих, — сега няма да отговарям; говорих дори два пъти, но повече няма.