Isaiah 21
1 Пророчество за крайморската пустиня. — Както бурите се носят в южната страна, тъй иде то от пустинята, от страшната земя.
2 Страшно видение ми биде показано: грабител граби, опустошител опустошава; възлизай, Еламе, обсаждай, Мидио: на всички стенания ще туря край.
3 От това бедрата ми треперят; мъки ме обзеха, както мъки на родилка. Развълнуван съм от това, що слушам; смутен съм от това, що виждам.
4 Сърцето ми трепери, тръпки ме побиват; радостната ми нощ се превърна в ужас за мене.
5 Готвят трапеза, разстилат покривки, — ядат, пият. „Ставайте, князе, мажете щитове!“
6 Защото тъй ми рече Господ: иди, тури вардач: нека той обажда, какво види.
7 И видя той, че идат по двама ездачи на коне, ездачи на осли, ездачи на камили; и прилежно се той вслушваше с голямо внимание, —
8 и завика той като лъв: господарю мой, стоях на стража цял ден, и на мястото си оставах по цели нощи;
9 и ето, идат люде, ездачи на коне по двама. После той извика и рече: падна, падна Вавилон, и всички идоли на боговете му лежат разбити на земята.
10 О, мой овършан сине на моето гумно! Каквото чух от Господа Саваота, Бога Израилев, това ви и обадих.
11 Пророчество за Дума. — Викат ми от Сеир: вардачо, кое време е през нощта? вардачо, кое време е?
12 Вардачът отговаря: наближава утро, но е още нощ. Ако настойчиво питате, обърнете се и дойдете.
13 Пророчество за Арабия. — В гората Арабийска нощувайте, кервани дедански.
14 Жители на Темайската земя, носете вода да посрещнете жадните; с хляб срещайте бежанците;
15 защото те бягат от мечове, от гол меч, от изопнат лък и от жестокостта на война.
16 Защото тъй ми каза Господ: още година, равна на наемнишка година, — и всичката слава на Кидар ще изчезне,
17 и у храбрите синове на Кидар ще останат немного лъкове: тъй казва Господ, Бог Израилев.