Isaiah 14
1 Близко е времето му, и не ще закъснеят дните му; защото Господ ще помилва Иакова и пак ще обикне Израиля; ще ги засели в земята им, ще се присъединят към тях другоземци и ще се прилепят към дома Иаковов.
2 Ще ги вземат народите и ще ги заведат на мястото им; домът Израилев ще си ги присвои на земята Господня като роби и робини, ще вземе в плен своите пленители и ще владее над своите потисници.
3 И в оня ден, кога Господ те отърве от скръбта ти, от страха и от тежкото робство, под което беше заробен,
4 ти ще подемеш победна песен против вавилонския цар и ще кажеш: как изчезна мъчителят — пресече се тиранията!
5 Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите,
6 който яростно поразяваше народите с неотвратни удари, гневно владееше над племената с неудържимо гонение.
7 Цяла земя си отдъхва, почива, възклицава от радост;
8 и кипарисите се радват за тебе, и кедрите ливански, думайки: откак ти заспа, никой не идва да ни сече.
9 Адът преизподен се раздвижи заради тебе, за да те посрещне при твоето влизане; заради тебе разбуди рефаимите, всички вождове на земята; дигна всички царе езически от престолите им.
10 Те всички ще ти говорят: и ти стана безсилен като нас! и ти стана подобен нам.
11 Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум; под тебе са червеи за постилка, и червеи са твоя покривка.
12 Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.
13 А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север;
14 ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния.
15 Но ти си свален в ада, вдън преизподнята.
16 Които те виждат, вглеждат се в тебе, думат си за тебе: тоя ли е човекът, който земя разклащаше, царства раздрусваше,
17 вселената в пустиня обърна и разрушаваше градовете ѝ, пленниците си не отпущаше по домовете им?
18 Всички царе на народите, всички почиват с чест, всякой в своята гробница;
19 а ти си захвърлен вън от гробницата си като захвърлен клон, като дреха на убити, на погубени с меч, които спускат в каменни ровове, — ти си като тъпкан труп,
20 няма да се съединиш с тях в гроба; защото ти разори земята си, уби народа си: племето на злодейците довеки няма да се спомене.
21 Гответе клане за синовете му поради беззаконието на баща им, за да не въстанат и да не завладеят земята и да не напълнят вселената с неприятели.
22 И ще въстана против тях, казва Господ Саваот, и ще изтребя името на Вавилон и целия остатък — и син, и внук, казва Господ.
23 И ще го направя ежево владение и блато, ще го измета с изтребителна метла, казва Господ Саваот.
24 С клетва казва Господ Саваот: както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане,
25 за да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини; и ще падне от тях яремът му, и бремето му ще се снеме от рамената им.
26 Такова е решението, определено за цялата земя, и ето ръката, простряна върху всички народи,
27 защото Господ Саваот е решил, — и кой може да отмени това? Ръката Му е простряна, — и кой ще я отвърне?
28 В годината, когато умря цар Ахаз, биде такова пророческо слово:
29 недей се радва, земьо Филистимска, че е съкрушен жезълът, който те поразяваше; защото от змийния корен ще излезе аспида, и плодът ѝ ще бъде хвъркат змей.
30 Тогава най-бедните ще бъдат нахранени, и немотните ще си почиват в безопасност; а твоя корен с глад ще уморя, и той ще убие твоя остатък.
31 Ридайте, порти! с глас викай, граде! Ще се раздробиш ти, цяла земьо Филистимска; защото от север иде дим, и няма изморен в техните пълчища.
32 А какво ще обадят вестителите народни? — Това, че Господ е утвърдил Сион, и в него ще намерят убежище сиромасите от народа Му.