Ecclesiastes 9
1 Към всичко това обърнах сърцето си, за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка, и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.
2 За всекиго и за всички — едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.
3 Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите.
4 Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв.
5 Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава,
6 и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.
7 И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите работи.
8 Във всяко време да ти бъдат дрехите бели, и да има винаги елей на главата ти.
9 През всички дни на суетния си живот наслаждавай се от живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни; защото това е твой дял в живота и в твоите трудове, с които се трудиш под слънцето.
10 Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.
11 Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри — победа, нито на мъдри — хляб, нито на разумни — богатство, нито на изкусни — благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.
12 Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях.
13 Ето още каква мъдрост видях под слънцето, и тя ми се стори важна:
14 малък град, и в него малко човеци; дойде против него велик цар, обсади го и захвана против него големи обсадни работи;
15 ала в него се намери човек сиромах, но умен, и той спаси с мъдростта си тоя град; и при все това никой се не сети за тоя сиромах.
16 И казах аз: мъдрост е по-добро от сила, и при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва, и думите му се не слушат.
17 Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави.
18 Мъдрост е по-добро от войнишки сечива; но един, който погреши, ще погуби много добри неща.