Daniel 7
1 В първата година на Валтасара, вавилонския цар, Даниил видя сън и пророчески видения в главата си върху своето легло. Тогава той записа тоя сън, като изложи главното.
2 Заговори Даниил и рече: гледах в нощното си видение, и ето, четирите ветрове небесни се бореха на голямото море,
3 и четири големи звяра излязоха от морето, неприлични един на други.
4 Първият беше като лъв, но крилете му орлови: гледах, докле му изскубаха крилете, и биде дигнат от земята и се изправи на нозе като човек, и даде му се човешко сърце.
5 И ето, още един звяр, втори, приличен на мечка, стоеше откъм едната страна, и три глика в устата му, между зъбите му; нему бе казано тъй: „стани, яж много месо!“
6 После видях: ето, още един звяр, като леопард: на гърба му четири птичи крила, и четири глави имаше тоя звяр, и дадена му бе власт.
7 След това гледах в нощните видения, и ето, четвърти звяр, страшен и ужасен и твърде силен; имаше големи железни зъби; той пояжда и троши, а остатъците тъпче с нозе; той се отличаваше от всички предишни зверове, и имаше десет рога.
8 Гледах тия рогове, и ето, измежду тях излезе още един малък рог, и три от предишните рогове бяха с корен изтръгнати пред него; и ето, на тоя рог имаше очи, като човешки очи, и уста, които говореха надуто.
9 Видях най-сетне, че бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни; облеклото Му беше бяло като сняг, и космите на главата Му — като чиста вълна; престолът Му — като огнен пламък, колелата Му — като пламтящ огън.
10 Огнена река излизаше и минаваше пред Него; хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него; съдии седнаха, и книги се разтвориха.
11 Видях тогава, че за изречените горделиви думи, каквито рогът говори, звярът биде убит пред очите ми, и тялото му смазано и предадено на огън, за да изгори.
12 И от другите зверове биде отнета властта им, и животът им се продължи само до време и до срок.
13 Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него.
14 И Нему бе дадена власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството Му не ще се разруши.
15 Духът ми се разтрепери в мене, Даниила, в тялото ми, и виденията на главата ми ме смутиха.
16 Приближих се до едного от предстоещите и го попитах за истинското значение на всичко това, и той заговори с мене и ми обясни смисъла на казаното:
17 „тия големи зверове, които са четири, означават, че четирма царе ще се издигнат от земята.
18 След това светиите на Всевишния ще вземат царството и ще го владеят вовеки и вовеки веков“.
19 Тогава поисках точно обяснение за четвъртия звяр, който се отличаваше от всички и беше твърде страшен, с железни зъби и медни нокти, пояждаше и трошеше, а остатъците с нозе тъпчеше,
20 и за десетте рога, които бяха на главата му, и за другия, новоизлезлия, пред който паднаха три, — за оня същия рог, на който имаше очи и уста, що говореха горделиво, и който наглед стана по-голям от другите.
21 Гледах, как тоя рог водеше борба със светиите и ги надвиваше,
22 докле най-после, дойде Старият по дни, и съд биде даден на светиите на Всевишния, и настъпи време, светиите да завладеят царството.
23 Върху това той каза: „четвъртият звяр значи: четвърто царство ще има на земята, отлично от всички царства, което ще пояжда цялата земя, ще я тъпче и ще съкрушава.
24 А десетте рога значат, че от това царство ще се издигнат десет царя, и след това ще се издигне друг, отличен от предишните, и ще унижи трима царе,
25 и против Всевишния ще произнася думи и ще угнетява светиите на Всевишния; дори ще замисли да отмени у тях празничните времена и закона, и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и полувреме.
26 После ще седнат съдии и ще отнемат от него властта да погубва и да изтребва докрай,
27 а царството и властта и царственото величие по цялото поднебесие ще се даде на народа от светиите на Всевишния, Чието царство е царство вечно, и всички властници ще служат и ще се покоряват Нему“.
28 Тук е краят на словото. Мене, Даниила, силно ме смущаваха размишленията ми, и лицето ми се измени, но словото запазих в сърцето си.