2 Corinthians 4
1 Поради това, като имаме по милост Божия това служение, не падаме духом;
2 но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината.
3 Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите:
4 на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог.
5 Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса.
6 Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.
7 Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.
8 Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;
9 гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.
10 Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.
11 Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,
12 тъй че смъртта действува в нас, а животът — във вас.
13 А като имаме същия дух на вярата, както е писано: „повярвах и затова говорих“, и ние вярваме, затова и говорим,
14 като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
15 Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
16 Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.
17 Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,
18 като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото — вечно.