Psalms 89
1 Поучение на Етан Езраева. Господи, довека ще възпявам Твоите милости; с устата си ще известявам Твоята вярност от род в род.
2 Защото казах: Милостта Ти ще се съгради довека; на самите небеса ще утвърдиш верността Си.
3 Ти каза: Сключил съм завет с избрания Си, заклел съм се на слугата Си Давид, като каза:
4 Ще утвърдя потомството ти завинаги и ще издигам престола ти от род в род.
5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните кой може да се уподоби на Господа?
7 Бог е твърде страшен в съвета на светиите и достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 Господи, Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.
9 Ти владееш над надигането на морето; когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10 Ти си съкрушил Египет като някого смъртно ранен; с мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.
11 Твои са небесата, Твоя е и земята; вселената и всичко, което има в нея – Ти си ги основал.
12 Север и юг – Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.
13 Ти имаш крепка мишца; силна е ръката Ти и издигната десницата Ти.
14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 Блажен народът, който познава възклицанието на тръбите; те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 В Твоето име се радват всеки ден и с правдата Ти се въздигат;
17 защото Ти си славата на силата им; и с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита и на Святия Израилев да бъде наш Цар.
19 Тогава Ти говорѝ на светиите Си чрез видение, като каза: Възложих на един силен да даде помощ, възвисих един избран от народа.
20 Намерих слугата Си Давид; със святото Си миро го помазах.
21 Ръката Ми ще го поддържа и мишцата Ми ще го укрепява.
22 Неприятелят няма да го изнудва, нито предаденият на нечестие ще го наскърби.
23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му и ще поразя онези, които го мразят.
24 А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; и с Моето име ще се издигне рогът му.
25 Също ще сложа ръката му над морето и десницата му – над реките.
26 Той ще извика към Мен: Отец си ми, Бог мой и канарата на моето спасение.
27 При това Аз ще го поставя в положение на първороден, по-горе от земните царе.
28 Вечно ще пазя милостта Си за него; и заветът Ми ще бъде верен спрямо него.
29 Също и потомството му ще направя да продължава довека и престолът му – като дните на небето.
30 Синовете му, ако оставят закона Ми и не ходят според постановленията Ми,
31 ако престъпят наредбите Ми и не опазят заповедите Ми –
32 тогава ще накажа с тояга престъпленията им и с бич – беззаконията им;
33 но милостта Си няма да оттегля от него, нито ще изневеря на верността Си.
34 Няма да наруша завета Си, нито ще променя това, което е излязло от устните Ми.
35 За едно нещо се заклех в светостта Си и няма да излъжа Давид,
36 че потомството му ще трае довека и престолът му – като слънцето пред Мене,
37 като луната, която е утвърдена довека и е вярна свидетелка на небето.
38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, отказал си се от него и си му се разгневил.
39 Погнусил си се от завета със слугата Си; унизил си короната му до земята.
40 Разрушил си всичките му огради; превърнал си крепостите му в развалини. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.
41 Разграбват го всички, които минават по пътя; стана за укор на съседите си.
42 Възвисил си десницата на противниците му; зарадвал си всичките му неприятели.
43 Още си обърнал острието на меча му и не си го укрепил в боя.
44 Направил си да престане блясъкът му и си тръшнал престола му на земята.
45 Съкратил си дните на младостта му; покрил си го със срам.
46 Докога, Господи? Ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
47 Помни колко е кратко времето ми; за каква суета си създал всички човешки синове!
48 Кой човек ще живее, без да види смърт, и ще избави душата си от ръката на преизподнята?
49 Къде са предишните Твои милости, Господи, които с клетва си обещал на Давид във верността Си?
50 Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, как нося в пазвата си укор от толкова многобройни племена,
51 с който враговете Ти, Господи, укоряваха, с който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.
52 Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!