Psalms 62
1 За първия певец, по Едутун. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, от Когото е избавлението ми.
2 Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое; няма много да се поклатя.
3 Докога всички вие ще нападате човека, за да го съборите като наведена стена и разклатен плет?
4 Съветват се само да го тласкат от висотата му; обичат лъжата; с устата си благославят, а в сърцето си кълнат.
5 Но ти, о, душо моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ.
6 Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое; няма да се поклатя.
7 У Бога е избавлението ми и славата ми; моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
8 Уповавай на Него, народе, по всяко време, изливайте сърцата си пред Него; Бог е прибежище за нас.
9 Наистина, нископоставените хора са лъх, а високопоставените – лъжа; сложени на везни, те се издигат нагоре; те всички са по-леки от суетата.
10 Не уповавайте на насилие и не се надявайте суетно на грабителство; ако изникне богатство, не прилепяйте към него сърцето си.
11 Едно нещо каза Бог, да! Две неща чух – че силата принадлежи на Бога
12 и че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; защото Ти даваш на всеки според делото му.