Psalms 59
1 За първия певец, по „Не разорявай!“. Песен на Давид, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която беше Давид, за да го убият. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; сложи ме нависоко от онези, които се надигат против мене.
2 Избави ме от онези, които вършат беззаконие, и ме спаси от кръвопийци.
3 Защото, ето, причакват, за да уловят душата ми; силните се събират против мене, не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
4 Без да има у мене вина, тичат и се готвят; събуди се да ме посрещнеш и виж.
5 Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, стани, за да посетиш всички народи; не показвай милост към никого от нечестивите престъпници.
6 Вечер се връщат, вият като кучета и обикалят града.
7 Ето, те бълват думи с устата си; мечове има в устните им, понеже, казват те: Кой слуша?
8 Но Ти, Господи, ще им се присмееш, ще се поругаеш над всички тези народи.
9 О, Сило моя, на Тебе ще се надявам, защото Бог ми е крепост.
10 Милостивият мой Бог ще ме изпревари; Бог ще ме удостои да видя повалянето на онези, които ме причакват.
11 Не ги убивай, да не би да забрави това моят народ; разпръсни ги със силата Си и ги свали, Господи, защитнико наш.
12 Поради греха на устата си, поради думите на устните си нека бъдат уловени в гордостта си, също и поради клетвата и лъжата, която говорят.
13 Довърши ги с гняв, довърши ги да ги няма вече; и нека се научат, че Бог господства в Яков и до краищата на земята.
14 Нека се връщат вечер, нека вият като кучета и нека обикалят града;
15 нека се скитат за храна; и ако не се наситят, нека прекарат нощта ненаситени.
16 А аз ще пея за Твоята сила. Да! На ранина високо ще славословя Твоята милост; защото Ти си ми станал крепост и прибежище в деня на бедствието ми.
17 О, Сило моя, на Тебе ще пея хваление, защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, си крепост моя.