Psalms 2
1 Защо се разоряват народите и племената намислят суета?
2 Опълчват се земните царе и управниците се наговарят заедно против Господа и против Неговия Помазаник, като казват:
3 Нека разкъсаме връзките им и нека отхвърлим от себе си въжетата им.
4 Този, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще се поругае над тях.
5 Тогава ще им продума в гнева Си и в тежкото Си негодувание ще ги смути, като ще каже:
6 Но Аз поставих Царя Си на Сион, святия Мой хълм.
7 Аз ще изявя постановлението; Господ Ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес Те родих.
8 Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство и земните краища за Твое притежание.
9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, ще ги строшиш като глинен съд.
10 И така, сега се вразумете, о, царе; научете се, земни съдии.
11 Слугувайте на Господа със страх и се радвайте с трепет.
12 Целувайте Избраника, за да не се разгневи и да погинете в пътя; защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.