Proverbs 7
1 Сине мой, пази думите ми и запазвай заповедите ми у себе си.
2 Пази заповедите ми и ще живееш – и поуката ми, като зениците на очите си.
3 Завържи ги за пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.
4 Кажи на мъдростта: Сестра си ми; и наречи разума роднина,
5 за да те пазят от чужда жена, от чужда жена, която ласкае с думите си.
6 Понеже, като поглеждах през решетките на прозореца на къщата си,
7 видях сред безумните, забелязах между младежите един млад, безумен човек,
8 който минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ и отиваше по пътя към къщата ѝ.
9 Беше в дрезгавината, когато се свечери, в мрака на нощта и в тъмнината.
10 И го посрещна жена, облечена като блудница и с хитро сърце
11 (бъбрива и упорита – краката ѝ не остават в къщи;
12 кога по улиците, кога по площадите, тя причаква при всеки ъгъл);
13 като го хвана, целуна го и с безсрамно лице му каза:
14 Като бях задължена да принеса мирни жертви, днес изпълних оброците си,
15 затова излязох да те посрещна с желание да видя лицето ти и те намерих.
16 Постлала съм легло с красиви покривки, с шарени платове от египетска прежда.
17 Покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори, нека се насладим с милувки.
19 Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
20 взе кесия с пари в ръката си, чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21 С многото си придумки тя го прилъга, привлече го с ласкателството на устните си.
22 Изведнъж той тръгна след нея, както отива говедо на клане или както безумен в окови за наказание,
23 докато стрела прониза дроба му – както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота ѝ.
24 И така, сега, синове, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 Да не се уклонява сърцето ти в пътищата ѝ, не се заблуждавай в пътеките ѝ;
26 защото мнозина е направила да паднат ранени; и силни са всичките убити от нея.
27 Домът ѝ е път към ада и води надолу в клетките на смъртта.