Proverbs 6
1 Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си или си дал ръка за някой чужд,
2 ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на устата си.
3 Затова, сине мой, направи следното и се отърви, тъй като си паднал в ръцете на ближния си: иди, падни при краката на ближния си и го моли настоятелно.
4 Не давай сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,
5 докато не се отървеш – като сърна от ръката на ловеца и като птица от ръката на птицеловец.
6 Иди при мравката, о, ленивецо, размишлявай за постъпките ѝ и бъди мъдър –
7 която, макар че няма началник, надзирател или управител,
8 приготвя си храната лете, събира яденето си по жътва.
9 Докога ще спиш, ленивецо? Кога ще станеш от съня си?
10 Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън,
11 така ще връхлети сиромашия върху тебе – като разбойник, и немотия – като въоръжен мъж.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен е онзи, който ходи с извратени уста.
13 Намигва с очите си, говори с краката си, дава знак с пръстите си;
14 който има извратено сърце, непрестанно крои зло, сее раздори,
15 затова гибелта му ще дойде внезапно; изведнъж ще бъде съсипан, и то непоправимо.
16 Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му:
17 надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв,
18 сърце, което крои лоши замисли, крака, които тичат бързо да вършат зло,
19 неверен свидетел, който говори лъжа, и онзи, който сее раздори между братя.
20 Сине мой, пази заповедта на баща си и не се отклонявай от наставлението на майка си –
21 завържи ги завинаги за сърцето си, увий ги около шията си.
22 Когато ходиш, наставлението ще те води; когато спиш, ще те пази; когато се събудиш, ще разговаря с тебе.
23 Защото заповедта им е светилник и наставлението им е светлина, и поучителните им изобличения са път към живот.
24 За да те пазят от лоша жена, от ласкателния език на чужда жена.
25 Да не пожелаеш хубостта ѝ в сърцето си; да не те улови с клепачите си;
26 защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; а прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Може ли някой да сложи огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят?
28 Може ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не се опекат?
29 Така е с онзи, който влиза при жената на ближния си; който се допре до нея, няма да остане ненаказан.
30 Дори крадецът не се отървава ненаказан, даже ако краде, за да насити душата си, когато е гладен;
31 и ако бъде хванат, той трябва да върне седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си.
32 Онзи, който прелюбодейства с жена, е безумен. Който прави това, би погубил душата си.
33 Биене и позор ще намери и срамът му няма да се изличи.
34 Защото ревнуването на мъжа е истинска ярост; и той няма да пожали в деня на възмездието;
35 няма да иска да знае за никакъв откуп, нито ще се умилостиви, дори и да му дадеш много подаръци.