Proverbs 5
1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,
2 за да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.
3 Защото от устните на чуждата жена капе мед и устата ѝ са по-меки от дървено масло;
4 но краят ѝ е горчив като пелин, остър като изострен от двете страни меч.
5 Краката ѝ слизат към смърт, стъпките ѝ стигат до ада,
6 така че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят.
7 И така, синове, слушайте мен и не отстъпвайте от думите ми.
8 Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,
9 да не би да дадеш жизнеността си на други и годините си – на безмилостните;
10 да не би да се наситят чужди от имота ти и трудът ти да отиде в чужд дом,
11 а ти да охкаш в сетните си дни, когато плътта ти и тялото ти се изтощят,
12 и да казваш: Как можах да пренебрегна поуката и сърцето ми да презре изобличението,
13 и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си!
14 Малко остана да изпадна във всяко зло сред събранието и множеството.
15 Пий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец.
16 Вън ли да се изливат изворите ти и водните ти потоци – по улиците?
17 Нека бъдат само на теб, а не и на чужди заедно с тебе.
18 Да бъде благословен твоят извор. И се весели с жената на младостта си.
19 Тя да ти бъде като любима кошута и мила сърна: нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и се възхищавай винаги на нейната любов.
20 Понеже, сине мой, защо ти е да се възхищаваш от чужда жена и да прегръщаш обятията на чуждата?
21 Защото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Той ще умре от своето нежелание да се поучи; и от голямото си безумие ще се заблуди.