Luke 3
1 В петнадесетата година от царуването на Цезаря Тиберий, когато Пилат Понтий беше управител на Юдея, а Ирод – четвъртовластник в Галилея, и брат му Филип – четвъртовластник в Итурейската и Трахонитската област, и Лисаний – четвъртовластник в Авилиния,
2 при първосвещенството на Анна и Каяфа, Божието слово дойде до Йоан, Захариевия син, в пустинята.
3 И той обикаляше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете,
4 както е писано в книгата с думите на пророк Исая: „Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките Му.
5 Всяка долина ще се напълни. И всяка планина и хълм ще се сниши; кривите пътеки ще станат прави. И неравните места – гладки пътища
6 и всеки човек ще види Божието спасение.“
7 И така, той казваше на множествата, които идваха да се кръщават при него: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идващия гняв?
8 Тогава принасяйте плодове, достойни за покаяние; и не почвайте да си мислите: Имаме Авраам за баща. Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да издигне чеда на Авраам.
9 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън.
10 И множествата го питаха: Тогава какво да правим?
11 А той им отговори: Който има две ризи, нека даде едната на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.
12 Дойдоха и бирниците да се кръстят и му казаха: Учителю, ние какво да правим?
13 Той им отвърна: Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено.
14 Питаха го и военнослужещи: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте; и се задоволявайте със заплатите си.
15 И понеже хората бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцата си за Йоан, да не би той да е Христос,
16 Йоан отговори на всички: Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.
17 Той държи лопатата в ръката Си, за да очисти добре хармана Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън.
18 И с много други увещания той благовестяваше на народа.
19 А четвъртовластникът Ирод, който беше изобличаван от него заради Иродиада, жената на брат си, и поради всички други злини, които беше сторил Ирод,
20 прибави към всичко друго и това, че затвори Йоан в тъмница.
21 И когато се кръсти целият народ, и когато и Исус се кръсти и се молеше, небето се отвори
22 и Святият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение.
23 И сам Исус беше на около тридесет години, когато започна служението Си, и както мислеха, беше син на Йосиф, който беше син на Илий.
24 А Илий – на Матат; Матат – на Левий; Левий – на Мелхий; Мелхий – на Яанай; Яанай – на Йосиф;
25 Йосиф – на Мататия; Мататия – на Амос; Амос – на Наум; Наум – на Еслий; Еслий – на Нагей;
26 Нагей – на Маат; Маат – на Мататия; Мататия – на Семеин; Семеин – на Йосех; Йосех – на Йода;
27 Йода – на Йоанан; Йоанан – на Риса; Риса – на Зоровавел; Зоровавел – на Салатиил; Салатиил – на Нирий;
28 Нирий – на Мелхий; Мелхий – на Адий; Адий – на Косам; Косам – на Елмадам; Елмадам – на Ир;
29 Ир – на Исус; Исус – на Елиезер; Елиезер – на Йорим; Йорим – на Матат; Матат – на Левий;
30 Левий – на Симеон; Симеон – на Юда; Юда – на Йосиф; Йосиф – на Йоанам; Йоанам – на Елиаким;
31 Елиаким – на Мелеа; Мелеа – на Мена; Мена – на Матат; Матат – на Натан; Натан – на Давид;
32 Давид – на Есей; Есей – на Овид; Овид – на Вооз; Вооз – на Салмон; Салмон – на Наасон;
33 Наасон – на Аминадав; Аминадав – на Арний; Арний – на Есрон; Есрон – на Фарес; Фарес – на Юда;
34 Юда – на Яков; Яков – на Исаак; Исаак – на Авраам; Авраам – на Тара; Тара – на Нахор;
35 Нахор – на Серух; Серух – на Рагав; Рагав – на Фалек; Фалек – на Евер; Евер – на Сала;
36 Сала – на Каинан; Каинан – на Арфаксад; Арфаксад – на Сим; Сим – на Ной; Ной – на Ламех;
37 Ламех – на Матусал; Матусал – на Енох; Енох – на Яред; Яред – на Малелеил; Малелеил – на Каинан;
38 Каинан – на Енос; Енос – на Сит; Сит – на Адам; Адам – на Бога.