Job 9
1 А Йов отговори:
2 Наистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Ако поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?
5 Той премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.
6 Той поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.
7 Той заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.
8 Той сам простира небесата и стъпва на морските вълни.
9 Той създава съзвездията – Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.
10 Той върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.
11 Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;
12 ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 На Когото, и праведен, ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.
16 Ако извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 Защото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.
18 Не ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.
19 Ако е дума за силата на мощните, ето Ме! – би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?
20 Даже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;
26 преминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.
27 Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.
28 В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 нечестив ще се смятам; и така – защо да се трудя напразно?
30 Ако се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.
33 Няма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.
35 Тогава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.