Job 32
1 И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите си очи.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиил, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си вместо Бога;
3 също против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор.
4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиил, отговори: Аз съм млад, а вие много стари; затова се посвених и не смеех да ви кажа моето мнение.
7 Аз казах: Дните нека говорят и многото години нека учат на мъдрост.
8 Но има дух в човека; вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 Не че хората са велики, затова да са и мъдри, нито че са стари, затова да разбират правосъдието.
10 И така, казвам: Слушайте мене; нека кажа и аз мнението си.
11 Ето, чаках, докато вие говорехте, слушах разсъжденията ви, когато търсехте какво да кажете;
12 внимателно ви слушах и, ето, нито един от вас не убеди Йов, нито отговори на думите му;
13 за да не кажете: Ние намерихме мъдрост; Бог ще го свали, а не човек.
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, то и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Те се смайват, не отговарят вече, не намират нито дума да кажат.
16 А да чакам ли аз, понеже те не говорят, понеже стоят и не отговарят вече?
17 Нека отговоря и аз от моя страна, нека кажа и аз мнението си.
18 Защото съм пълен с думи; духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Ето, коремът ми е като вино неотворено, близо е да се пръсне като нови мехове.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Далеч от мен е да гледам на лице или да полаская човека.
22 Защото не зная да лаская; иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.