Job 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;
2 защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им – хора, чиято жизненост беше изчезнала?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 между храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.
5 Бяха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.
6 Живееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.
7 Ревяха между храстите. събираха се под тръните;
8 безумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.
9 А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.
10 Гнусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.
12 Отдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,
13 развалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.
14 Идват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.
16 И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.
17 През нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.
18 Само с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.
19 Бог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя – и Ти просто ме поглеждаш.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;
22 издигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?
25 Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.
27 Червата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.
29 Станах брат на чакалите и другар на щраусите.
30 Кожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.
31 Затова арфата ми се измени в ридание и свирката ми – в глас на плачещи.