Job 3
1 След това Йов отвори устата си и прокле деня си.
2 Йов проговори:
3 Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.
4 Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.
7 Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.
8 Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Да изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;
10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.
11 Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?
12 Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.
14 Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;
15 или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;
16 или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.
18 Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.
19 Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.
20 Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,
21 които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища –
22 които много се радват и веселят, когато намерят гроба?
23 Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?
24 Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.
25 Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.