Job 17
1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Сигурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене,
4 защото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш.
5 Който заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат.
6 Той ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях.
7 Помрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Правдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.
10 А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.
11 Дните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.
12 Нощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината.
13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,
14 ако съм викал към тлението: Баща си ми ти, – към червеите: Майка и сестра сте ми,
15 то къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми?
16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта.