Job 14
1 Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.
2 Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Тъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 отвърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си.
7 Защото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне,
8 даже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;
9 понеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.
10 Но човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?
11 Както водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,
12 така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.
13 О, да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.
15 Ще повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Престъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми.
18 Наистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;
19 както водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Надделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях;
22 знае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.