Job 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.
2 Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?
4 Телесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек?
5 Твоите дни като дните на човека ли са или годините Ти – като човешки дни,
6 че претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,
7 при все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;
12 живот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.
13 Но при все това – това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;
14 ако съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,
16 защото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен.
17 Отново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.
18 И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;
19 бих бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Дните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко.
21 Преди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка –
22 земя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.