Psalms 88
1 (87) [1] Песен. Псалом на Кореевите синове. За първия певец. По мелодията на махалат. Поучение на Еман Езрахит.
2 Господи, Боже на моето спасение, ден и нощ зова към Тебе.
3 Дано да стигне до Тебе молитвата ми; вслушай се в молбата ми,
4 защото душата ми се насити на страдание, а животът ми се приближи до преизподнята.
5 Бях равен с мъртвите, станах като юнак без сила.
6 Проснат бях сред мъртвите; бях сред убитите, лежащи в гроба, за които Ти вече не си спомняш, тъй като са отхвърлени от Твоята ръка.
7 Ти ме положи в яма, постави ме в бездна и мрак.
8 Над мене тегне Твоята ярост и всички Твои вълни ме заливат.
9 Ти отдалечи от мене тези, които ми се доверяваха, и ги накара да се отвращават от мене. Затворен съм и не мога да изляза.
10 Окото ми се умори от тъга; цял ден викам към Тебе и простирам ръката си към Тебе.
11 Ще направиш ли чудеса с умрелите? Нима мъртвите ще се надигнат и ще Те прославят?
12 В гроба ли ще се разгласява Твоята милост, а Твоята истина — в преизподнята?
13 В мрака ли ще се проявят Твоите чудеса или Твоята правда — в земята на забравата?
14 Обаче аз, Господи, Тебе призовавам. Молитвата ми ще Те срещне сутрин рано.
15 Господи, защо отхвърляш душата ми и криеш лицето Си от мене?
16 Аз съм нещастен и болнав от младини. В страха пред Тебе изнемогвам.
17 Пламтящият Ти гняв премина над мене; Твоите ужаси ме унищожиха,
18 всеки ден ме заливаха като вода и от всички страни ме обкръжаваха.
19 Ти отдалечи от мене другар и близък; само мракът остана мой приятел.