Psalms 78
1 (77) [1] Поучение на Асаф. Народе мой, слушай Закона ми; чуй думите, които изрекох.
2 Ще отворя устата си и чрез притчи ще разкрия тайните на миналите времена,
3 това, което чухме и узнахме и каквото ни разказаха нашите бащи.
4 Няма да скрием от децата си, а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
5 Той даде наредби на Яков и установи закон в Израил, като заповяда на предците ни да разказват на потомците си,
6 за да знае следващото поколение, потомците, които ще бъдат родени, та да разказват те на децата си.
7 Да се доверяват на Бога и да не забравят делата Му, а да пазят заповедите Му.
8 И да не бъдат като предците си, род непокорен и непослушен, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога.
9 Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове, отстъпиха в деня на битката.
10 Не опазиха завета на Бога и отказаха да изпълняват Неговите наредби;
11 забравиха делата Му и чудесата, които им бе показал.
12 Пред очите на предците им извърши чудеса в египетската земя, в полето Цоан.
13 Раздели морето и ги преведе през него, а водите направи като стена.
14 Денем ги води чрез облак, а цяла нощ — с огнена светлина.
15 Разсече скала в пустинята и ги напои изобилно с вода.
16 И направи така, че да потекат потоци от скалата, водите да потекат като реки.
17 Но те продължиха да съгрешават спрямо Него; в пустинята се противиха на Всевишния.
18 Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си, като искаха храна да задоволят лакомията си.
19 И говореха против Бога, казвайки: „Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци. Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
21 Господ чу и се разгневи; разпали огън против Яков и изсипа гняв над Израил,
22 защото не повярваха в Бога и не се надяваха на спасение от Него.
23 Той заповяда на облаците и отвори вратите на небето,
24 за да излее манна за храна и да им даде небесен хляб.
25 Всеки ядеше ангелски хляб. Изпрати им и храна до насита.
26 Изгони източния вятър на небето и със силата Си доведе на неговото място южния.
27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах, и птици като морски пясък,
28 които падаха сред стана им, около техните шатри.
29 И те ядоха и се наситиха, тъй като им даде това, което те желаеха.
30 А докато не бяха се отказали от лакомията си и храната им беше още в устата,
31 гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях, повали младите мъже на Израил.
32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават и не вярваха на Неговите чудеса.
33 Затова Той направи дните им да минават напразно, а годините им — в смут.
34 Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си и ревностно търсеха Бога.
35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила, че Всевишният е техен изкупител.
36 Лицемереха пред Него с устата си; изричаха лъжи,
37 защото сърцата им не бяха с Него и не бяха верни на завета Му.
38 Той обаче беше милостив, прощаваше вината им и не ги погубваше. Много пъти отклоняваше гнева Си и потискаше Своята ярост.
39 И помнеше, че те са плът, дихание, което отминава и не се връща.
40 Колко пъти Му се противиха в пустинята и го натъжаваха в безводната земя?
41 И продължаваха да подлагат Бога на изпитание и да огорчават Тебе, Светия Израилев.
42 Не си спомняха за силата на ръката Му, за деня, когато ги избави от потисника,
43 когато извърши в Египет Своите знамения и на полето Цоан — чудесата Си.
44 Превърна реките им в кръв, за да не се пият течащите им води;
45 изпрати им мухи да ги ядат и жаби да ги погубват;
46 даде на насекомите плода на труда им, а изработеното — на скакалците;
47 лозята им уби с град, а плодните дървета — със слана;
48 добитъка порази с градушка, стадата им — с мълнии.
49 Изпрати им Своя пламенен гняв, негодуванието и яростта Си, нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.
50 Проправи път на гнева Си и не запази душите им от смърт, а живота им предаде на мор;
51 порази всеки първороден в Египет, първенците по сила в шатрите на Хам;
52 а народа Си изведе като добитък и го водеше като стадо в пустинята.
53 Водеше ги сигурно и те не се бояха, а враговете им ги заля морето;
54 и ги доведе до границите на Своята светиня, на тази планина, която десницата Му бе придобила.
55 И изгони оттам народите, а земята раздели чрез жребий и засели Израилевите племена в чуждите шатри.
56 Но те подлагаха на изпитание Всевишния и упорстваха, като не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си, измятаха се като негоден лък;
58 огорчаваха Го със своето идолопоклонство, а със своите идоли пробуждаха гнева Му.
59 Бог чу и се разгневи, и силно възнегодува против Израил,
60 като напусна дома Си в Сило, шатъра, в който пребиваваше между хората;
61 и остави в плен Своята Сила, а Славата Си — във вражески ръце.
62 Предаде на меч Своя народ и презря Своето наследство.
63 Огън погълна младежите му, а сватбена песен не се изпя за девиците му.
64 Свещениците му падаха от меч, а вдовиците им не можеха да ги оплакват.
65 Но Господ се събуди като от сън, като воин, опиянен от вино;
66 отблъсна враговете Си и ги посрами завинаги.
67 И отхвърли дома на Йосиф, и не избра племето на Ефрем,
68 а избра племето на Юда и планината Сион, която обичаше.
69 И съгради светилището Си като във висините и като земята го утвърди завинаги.
70 Избра служителя Си Давид и го взе от кошарите на овцете;
71 отдели го от кърмачките, за да пасе народа Му — Яков, и наследството Му — Израил.
72 И той ги пасеше с чисто сърце и ги водеше с умението на ръцете си.