Psalms 77
1 (76) [1] На първия певец. По Йедутун. Псалом на Асаф.
2 Моят глас е към Бога и ще викам; моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.
3 В тежък за мене ден търся Господа и неуморно простирам нощем ръката си към Него, защото душата ми отказва да се утеши.
4 Мисля за Бога и въздишам; размишлявам, но духът ми изнемогва.
5 Ти държиш очите ми отворени, безпокоя се и онемявам.
6 Премислям отминалите дни и годините на древните времена.
7 Шептя песните си нощем; със сърцето си размислям и духът ми се пита:
8 „Завинаги ли ни отхвърли Господ и няма да ли бъде вече благосклонен?
9 Завинаги ли спряха делата на Неговата милост, завинаги ли секна Неговото слово?
10 Забрави ли Бог да бъде милостив или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“
11 Тогава си казах: „Затова страдам аз, защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“
12 Ще си спомням делата Ти, Господи; всички онези древни дела ще припомням.
13 Ще размишлявам над всичко, което си извършил, и ще вниквам във всички Твои дела.
14 Боже, Твоят път е свят. Кой бог е велик като нашия Бог?
15 Ти си този Бог, Който прави чудеса. Ти показа на народите мощта Си.
16 Ти избави чрез десницата Си Своя народ, потомците на Яков и Йосиф.
17 Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха, а бездните затрепериха.
18 Небесата изляха порой и от облаците се чу глас, а Твоите стрели летяха навсякъде.
19 Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката, светкавици осветяваха света, а земята трепереше и се тресеше.
20 Твоят път бе през морето и Твоите пътеки — през големите води. Твоите следи никой не видя.
21 Ти водеше Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.