Psalms 73
1 (72) [1] Псалом на Асаф. Наистина добър е Бог към Израил и към чистите по сърце.
2 Колкото до мене — краката ми почти се разклатиха, едва не се подхлъзнах,
3 защото завиждах на надменните, като виждах благоденствието на нечестивите.
4 Няма мъки при тяхната смърт, пълни и здрави са телата им.
5 Те нямат грижи като другите хора и не са измъчвани като тях.
6 Затова и гордостта ги е обвила като огърлица; покрили са се с насилие като с дреха.
7 Очите им са изпъкнали от тлъстина; мечтанията на сърцето ги заливат.
8 Присмиват се и говорят за насилие; надменни са, когато говорят.
9 Гласът им се издига към небето и думите им обикалят земята.
10 Затова и народът Му се обръща към тях, защото при тях се пие вода в изобилие.
11 И казват: „Как ще узнае Бог? Знае ли Всевишният?“
12 Ето това са нечестивите. Те са винаги здрави и увеличават богатството си.
13 Наистина напразно ли пазех сърцето си чисто и миех ръцете си в невинност;
14 бях изтезаван всеки ден и наказван всяка сутрин.
15 Ако бях си казал: „Тъкмо така искам да разсъждавам“ — щях да изневеря на рода на синовете Ти.
16 Размишлявах, за да разбера това, но то бе трудно за очите ми,
17 докато не отидох в Божието светилище и не помислих за края.
18 Наистина си ги поставил на хлъзгаво място и ги оставяш да паднат в заблуда.
19 Как внезапно опустяха и изчезнаха, загинаха от ужас.
20 Както сън изчезва след събуждане, така и Ти, Господи, ще забравиш образа им.
21 Когато сърцето ми се огорчаваше и вътрешностите ми се разкъсваха,
22 бях обезумял и не разбирах. Бях като животно.
23 Но въпреки това бях винаги до Тебе и Ти държеше десницата ми.
24 Ти ме ръководиш чрез съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.
25 Кого имам на небесата? Ако съм с Тебе, нищо не желая на земята.
26 Плътта и сърцето ми изнемогват, но Бог е моя закрила и съм завинаги с Него.
27 Защото тези, които са далече от Тебе, ще загинат. Ти погубваш всички, които не са Ти верни.
28 На мене ми е добре близо до Бога. Уповавам се на Господа Бога и ще разгласявам всичките Му дела.