Psalms 58
1 (57) [1] За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид.
2 Наистина ли, съдии, изричате правда? Справедливо ли съдите хората?
3 Не! В сърцето си замисляте неправда по земята, с ръцете си отмервате насилие.
4 Нечестивите станаха отстъпници от майчина утроба; заблуждават, говорейки лъжи от майчина утроба.
5 Тяхната отрова е като отровата на змия, подобни са на глуха кобра, затворила ухото си,
6 която не се вслушва в гласа на заклинателя, на заклинателя, изкусен в заклинания.
7 Боже, строши зъбите в устата им! Господи, счупи челюстите на младите лъвове!
8 Нека изчезнат те като вода, която се оттича! Когато съдията опъне стрелите си, те да бъдат като притъпени.
9 Да си отидат като охлюви, излезли от къщичките си, да не видят слънце като пометнато дете.
10 Преди вашите котли да усетят пламналите тръни, както сурови, така и горящи, вихър да ги отнесе.
11 Невинният ще се зарадва, когато види отмъщение; ще потопи крака си в кръвта на нечестивия.
12 И човек ще каже: „Наистина има награда за невинния. И така, има Бог, Който съди по земята!“