Bible

1 (39) [1] За първия певец. Псалом на Давид. 2 Уповавах се на Господа с надежда и Той бе благосклонен към мене, и чу моя вопъл. 3 Той ме извлече от гибелен ров, от тинесто блато, постави краката ми на скала и укрепи стъпките ми; 4 и вложи в устата ми нова песен за Него — възхвала на нашия Бог. Мнозина ще видят, благоговейно ще се удивят и ще се надяват на Господа. 5 Блажен е човекът, който възлага надеждата си на Господа и не общува с горделиви, нито с изменчиви лъжци! 6 Господи, Боже мой, много са извършените от Тебе чудеса и благите Ти замисли за нас — няма равен на Тебе! Поискам ли да възвестявам и да говоря за тях, те са безчет. 7 Жертви и приношения Ти не пожела; отвори Ми ушите; всеизгаряне и жертва за грях не са Ти приятни. 8 Тогава казах: „Ето идвам; в свитъка е писано за Мене. 9 Желая да изпълня волята Ти, Боже Мой, както и Твоя закон, който е в Моето сърце.“ 10 Възвестявах Твоята справедливост във великото събрание; не възпирах устата си: Ти знаеш това, Господи. 11 Не скривах в сърцето си Твоята справедливост, възвестявах за Твоята вярност и за спасението от Тебе и не премълчавах Твоето милосърдие и Твоята истина пред великото събрание. 12 Господи, не прекратявай проявите на Своето милосърдие. Твоята милост и Твоята истина нека винаги ме пазят, 13 защото безброй злини ме обкръжиха. Беззаконията ми ме постигнаха, така че дори да виждам не мога; те са повече от космите на главата ми; сърцето ми се изтощи. 14 Благоволи, Господи, да ме избавиш; побързай, Господи, да ми помогнеш. 15 Нека в безчестие и срам потънат всички, които посягат на живота ми! Да отстъпят посрамени онези, които злорадстват над нещастието ми. 16 Да се смутят и се засрамят тези, които злорадстват за мене, като казват: „Добре, добре!“ 17 Да се радват и да се веселят заради Тебе всички, които Те търсят, и онези, които се стремят към спасение от Тебе, винаги да казват: „Велик е Господ!“ 18 Аз съм беден и сиромах, но Господ се грижи за мене. Ти си моя помощ и мой спасител. Боже мой, не се бави!