Bible

1 (140) [1] Псалом на Давид. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Тебе призовавам! 2 Нека се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва. 3 Господи, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми; 4 не насочвай сърцето ми към лоша дума, за да върша безсмислени дела на неправда с хора, които правят зло, и няма да вкуся от техните трапези. 5 Накаже ли ме праведникът — това е милост; изобличи ли ме — това е най-добър елей, който главата ми няма да отхвърли, защото и моята молитва е винаги против техните злини. 6 Техните управници бяха захвърлени в скалисти места и чуха думите ми, защото са приятни. 7 Нашите кости са разпръснати като разцепени и раздробени в земята камъни в устата на преизподнята. 8 Защото към Тебе, Господи Боже, са отправени очите ми; в Тебе намерих убежище; не отхвърляй душата ми! 9 Запази ме от уловките на капани, поставени за мене, от клопките на онези, които правят злини. 10 Неправедните нека паднат в собствените си мрежи, докато аз единствен ще премина.