Psalms 109
1 (108) [1] За първия певец. Псалом на Давид. Боже, Когото аз възхвалявам, недей да мълчиш,
2 защото против мене са зинали уста на нечестив и уста на коварен човек; говорят ми с лъжлив език;
3 обкръжават ме с думи на омраза и неоснователно воюват срещу мене.
4 Те враждуват против мене, докато аз се моля за тях;
5 отвръщат ми със зло за доброто, с омраза — за моята обич.
6 Постави над него нечестив човек и Сатаната да застане от дясната му страна.
7 Когато бива съден, да излезе виновен и дори молитвата му да бъде смятана за грях.
8 Дните му да бъдат малко и званието му друг да вземе.
9 Децата му да останат сираци, а жена му — вдовица.
10 Дано децата му да се скитат и да станат просяци, да търсят хляб далече от разрушените си домове.
11 Лихвар да заграби всичко, което притежава, и чужди хора да разграбят всичко, за което е работил.
12 Да няма кой над него да се съжали, да няма кой да се погрижи за сираците му.
13 Потомството му да загине и името му да се заличи още в следващия род.
14 Нечестието на предците му да бъде споменато пред Господа и грехът на майка му да не бъде заличен.
15 Те да бъдат винаги пред Господа и Той да заличи спомена за тях от земята
16 — затова, че такъв човек не е помислил да бъде милостив, а преследва беден и безпомощен, както и човек със съкрушено сърце, за да го умъртви;
17 той обикна проклятието и то ще падне върху него; не пожела благословението и то ще се отдалечи от него;
18 той се облече в проклятие като с дреха; то се вля като вода в неговите вътрешности и като елей — в неговите кости;
19 нека то му бъде като дреха, с която се облича, и като пояс, с който постоянно се опасва.
20 Такава да бъде отплатата от Господа на обвинителите ми и на онези, които злостно заговорничат срещу мене.
21 Но Ти, Господи, Владико, защити ме заради Своето име, защото Твоята милост е голяма; избави ме,
22 защото съм беден и безпомощен и сърцето ми е наранено в моите гърди.
23 Аз чезна като избледняваща сянка; гонят ме като скакалец.
24 Коленете ми изнемощяха от пост и тялото ми стана кожа и кости.
25 Станах за присмех пред хората; които ме виждат, поклащат глава.
26 Помогни ми, Господи, Боже Мой, спаси ме заради Своята милост.
27 Нека се разбере, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си извършил това.
28 Те проклинат, Ти пък благославяй; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят служител нека се зарадва.
29 Да се облекат в безчестие моите обвинители и нека като с дреха да се покрият със своя срам.
30 А пък аз с уста непрестанно ще славя Господа и сред мнозина ще Го възхвалявам,
31 защото Той закриля бедния, за да го спаси от онези, които го осъждат.