Bible

1 „В онова време — казва Господ — ще изхвърлят от гробниците костите на царете на Юдея и костите на техните сановници, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на жителите на Йерусалим. 2 И ще ги разпръснат пред слънцето и луната и пред цялото небесно войнство, които те са обичали и на които са служели, и които са следвали, и които са търсели, и на които са се покланяли. Няма да ги съберат и няма да ги погребат. Ще бъдат за тор на земята. 3 И смъртта ще бъде предпочитана пред живота от всички останали, които са оцелели от този злодеен род по всички останали места, където ги изгоня“ — казва Господ Вседържител. 4 Тогава им кажи: „Така казва Господ: „Онези, които паднат, няма ли да станат? И който се отклони, няма ли да се върне? 5 Защо се отклони този народ — Йерусалим — в упорито отстъпничество? Те здраво се придържат към измамата, така че отказват да се върнат. 6 Заслушах се и чух, че не говорят право, никой не се разкайва за злините си, казвайки: „Какво сторих?“ Всеки се впуска по своя път като кон, който се втурва в битка. 7 Дори щъркелът в небето знае своите определени сезони и гургулицата, лястовицата и жеравът спазват времето на идването си, а Моят народ не познава закона на Господа. 8 Как казвате: „Ние сме мъдри и законът на Господа е с нас“? А ето лъжливото перо на книжовниците го е обърнало в лъжа. 9 Мъдрите ще бъдат посрамени, ще бъдат уплашени и хванати в мрежа. Ето те отхвърлиха словото на Господа, тогава в какво е мъдростта им? 10 Затова ще отдам жените им на други, полята им — на други собственици. Защото всеки, от малък до голям, се е предал на користолюбие. От пророк до свещеник — всеки постъпва лъжливо. 11 И лекуват раната на дъщерята на народа Ми повърхностно, като казват: „Мир, мир!“, а мир няма. 12 Срамуват ли се, когато вършат отвратителни неща? Не, никак не ги е срам и не знаят да се изчервяват. Затова ще паднат между падналите, ще бъдат повалени по време на посещението Ми. 13 Ще ги изтребя докрай — казва Господ. Няма да останат гроздове на лозата, нито смокини на смоковницата. И шумата ще повехне, и което съм им дал, ще си отиде.“ 14 Народът казва: „Защо седим ние? Съберете се и да отидем в укрепените градове и да загинем там, тъй като Господ, нашият Бог, ни е определил за гибел и ни е напоил с горчива вода, понеже сме съгрешили пред Господа.“ 15 Надяваме се за мир, а няма добро, на време за изцеление, а има ужас. 16 От Дан се чува пръхтенето на конете му към врага, цялата земя се разтресе от цвиленията на силните му коне. Те идват и ще опустошат страната и всичко по нея, града и онези, които живеят в него. 17 „Защото ето Аз изпращам срещу вас змии, усойници, които не могат да се омаят и ще ви хапят“ — казва Господ. 18 Тогава аз казах: „Кога бих се утешил в скръбта, сърцето ми е изнемощяло.“ 19 „Ето гласа на дъщерята на Моя народ от далечна страна“ — говори Господ: „Не е ли Господ на Сион? Неговият Цар не е ли в него? Защо Ме гневят с техните идоли, с чуждите нищожества?“ 20 „Премина жътвата, свърши лятото, но ние не сме спасени — си казвам. 21 Поради съкрушението на моя народ съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе. 22 Няма ли балсам в Галаад? Няма ли лекар там? Защо не идва изцеление за дъщерята на моя народ?“ 23 О, ако моята глава бе пълна с вода, очите ми биха били извор на сълзи! Тогава бих плакал ден и нощ за убитите от своя народ.