Ezekiel 8
1 В петия ден от шестия месец на шестата година, както седях в своя дом, а юдейските стареи седяха пред мене, Господ Бог постави ръката Си върху мене там.
2 Като погледнах, видях очертание с изглед на огън. От подобието на хълбоците му и надолу — огън, а от хълбоците му нагоре — блясък от нажежен метал.
3 И Той простря нещо като ръка и ме хвана за косите на главата ми. Тогава Духът ме издигна между земята и небето и ме понесе в божествено видение към Йерусалим при северната порта на вътрешния двор, където се намираше изображението на ревността, която предизвиква завист.
4 И ето там беше славата на Израилевия Бог като тази, която видях на полето.
5 Тогава Той ми каза: „Сине човешки, погледни на север.“ Погледнах на север и ето при входа, на север от портата на жертвеника, беше това изображение на ревността.
6 След това Той ми каза: „Виждаш ли какво вършат — големите мерзости, които върши тук Израилевият дом, за да Ме отдалечи от Моето светилище? Но обърни се, ще видиш още по-големи мерзости.“
7 Тогава Той ме заведе при входа на двора. И погледнах и ето в стената имаше дупка.
8 И Той ми каза: „Сине човешки, прокопай стената!“ И прокопах стената и ето врата.
9 И ми каза: „Влез и виж злите мерзости, които те вършат тук.“
10 Така аз влязох и гледам, имаше всякакви изображения — на отвратителни пълзящи твари и зверове и всякакви идоли на Израилевия дом, издълбани върху стените наоколо.
11 А пред тях стояха седемдесет стареи на Израилевия дом — с Язания, сина на Шафан, стоящ сред тях — и всеки със своята кадилница в ръката си, и благоухание се издигаше от кадилния облак.
12 И Той ми каза: „Сине човешки, виждаш ли какво вършат стареите на Израилевия дом на тъмно, всеки в светилището на идола си? Защото те мислят: „Господ не ни вижда. Господ изостави страната“.“
13 И отново ми каза: „Обърни се! Ще видиш още по-големи мерзости, които те вършат.“
14 Тогава ме заведе при входа на северната порта на Господния дом и ето там седяха жени, които оплакваха Тамуз.
15 И ми каза: „Виждаш ли, сине човешки? Обърни се! Ще видиш още по-големи мерзости от тези.“
16 И ме въведе във вътрешния двор на Господния дом и ето при входа на храма на Господа, между притвора и жертвеника, имаше около двадесет и петима мъже с гърбовете си към Господния храм с лице към изток. И те лежаха в прахта на изток към слънцето.
17 И ми каза: „Видя ли, сине човешки? Малко ли е за дома на Юда да върши мерзостите, които се правят тук, защото те изпълниха страната с насилие и се обърнаха, за да Ме оскърбяват? И ето те ме отегчават и не Ме оставят на мира.
18 Затова Аз също ще отвърна с гняв. Окото Ми няма да пожали, нито Аз ще пощадя. Макар да викат в ушите Ми с висок глас, няма да ги чуя.“