Ecclesiastes 12
1 Помни своя Творец в дните на своята младост, преди да дойдат изпълнени с тежки страдания дни, преди да дойдат години, за които ще кажеш: „Те не са ми по сърце“;
2 преди да са помръкнали слънце, светлина, луна и звезди, преди да се завърнат облаците след дъжда.
3 В деня, когато стражите на дома затреперят и силните мъже отслабнат; когато престанат мелничарите да мелят, тъй като са оредели; когато мрак покрие тези, които гледат през прозорец;
4 когато се затворят пътните врати; когато стихне звукът на мелниците и по гласа на птица започне човек да се пробужда, а дъщерите на песента притихнат;
5 когато човек се бои от височините и по пътя се страхува; когато зацъфти бадемът и скакалецът натежи, и всяко желание заглъхне — тогава човек отива в своя вечен дом. Ето оплаквачките кръжат по улиците,
6 преди да се скъса сребърната нишка и златният светилник да се разбие, преди да се строши стомната при извора, и да се разломи колелото над кладенеца.
7 И ще се върне пръстта в земята, както е била, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.
8 Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст — всичко е суета.
9 Не само мъдрец беше Еклисиаст, но и учеше народа на знание. Той вникна във всичко, издири и натрупа много мъдри изрази.
10 Еклисиаст се постара да намери уместни слова, вярно да запише думите на истината.
11 Словата на мъдреца са като остени, като пирони заковани; съставителите им са поставени от един и същ Пастир.
12 А и освен това, сине мой, предпазвай се от писане на много книги, това няма край; а многото учение е изтощение за тялото.
13 Да чуем и завършека на всички тези думи: благоговей пред Бога и спазвай заповедите Му — това е всичко за човека.
14 Защото Бог ще призове на съд всяко дело и всичко тайно — зло или добро.