Acts 1
1 Първата книга, Теофиле, написах за всичко, което Иисус започна да върши и да учи
2 до деня, когато се възнесе, като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които бе избрал.
3 На тях с много доказателства представи Себе Си жив след Своето страдание, като им се явяваше в продължение на четиридесет дена и говореше за Божието царство.
4 И когато беше заедно с тях, Той им заповяда: „Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отец, за което сте слушали от Мене,
5 защото Йоан кръщаваше с вода, а вие след няколко дена ще бъдете кръстени със Светия Дух.“
6 А събралите се Го питаха: „Господи, дойде ли времето да възстановиш царството на Израил?“
7 Той им рече: „Не се пада на вас да знаете времето или часа, които Отец е определил чрез Своята власт,
8 но вие ще получите сила, когато слезе върху вас Светият Дух, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим, и в цяла Юдея, и в Самария, и чак до края на земята.“
9 И като каза това, докато те все още Го гледаха, Той се издигна нагоре и облак Го скри от очите им.
10 И както се взираха към небето, докато Той се издигаше, ето пред тях застанаха двама души в бели дрехи
11 и рекоха: „Галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.“
12 Тогава те се върнаха в Йерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Йерусалим — на един съботен път разстояние.
13 И като дойдоха, качиха се в горната стая, където отсядаха: Петър и Яков, Йоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилота, и Юда Яковов.
14 Те всички в единомислие прекарваха в усърдна молитва заедно с някои жени, с Мария, майката на Иисус, и с Неговите братя.
15 В онези дни Петър се изправи сред учениците — а бяха се събрали около сто и двадесет души — и рече:
16 „Братя! Трябваше да се изпълни написаното, което бе предрекъл Светият Дух чрез устата на Давид за Юда, водача на онези, които заловиха Иисус.
17 Защото той бе причислен към нас и получи жребия на това служение,
18 но с наградата за злодеянието си придоби нива и като се строполи, пръсна се през средата и всичките му вътрешности се изсипаха.
19 И това стана известно на всички жители на Йерусалим. Затова нарекоха тази нива на техен език Акелдама, тоест кръвна нива.
20 Защото в книгата на псалмите е написано: „Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него, и званието му друг да вземе.“
21 И тъй, нужно е един от тези мъже, които бяха с нас през цялото време, докато общуваше с нас Господ Иисус —
22 откакто бе кръстен от Йоан до деня, когато се възнесе от нас, — да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.“
23 Тогава предложиха двама: Йосиф — наричан Варсава, който получи и името Юст, и Матия.
24 След това се помолиха с думите: „Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи кого от тези двамата си избрал
25 да приеме жребия на това служение и на апостолството, от което отпадна Юда, за да отиде на своето място.“
26 Хвърлиха жребий за тях и жребият се падна на Матия. И той бе причислен към единадесетте апостоли.