Romans 10
1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израил.
2 Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според съвършеното знание.
3 Понеже, като не познават правдата, която е от Бога, и искат да утвърдят своята собствена правда, те не се покориха на Божията правда.
4 Понеже Христос изпълнява целта на закона, за да се оправдае всеки, който вярва.
5 Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея.
6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, т. е. да свали Христос?,
7 или: Кой ще слезе в бездната, т. е. да въздигне Христос от мъртвите?“
8 Но какво казва тя? Казва, че „словото е близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, т. е. словото на вярата, което проповядваме.
9 Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.
10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.
11 Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“
12 Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.
13 Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“.
14 Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“
16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исайя казва: „Господи, кой е повярвал в известеното от нас?“
17 И така, вярата е от слушане, а слушането — от Христовото слово.
18 Ноказвам: Те не са ли чули? Наистина, чули са: „По цялата земя се разнесе гласът им, и думите им — до краищата на вселената.“
19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Моисей казва: „Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ непросветен ще ви разгневя“;
20 а Исайя се осмелява да каже: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен“;
21 а за Израил казва: „Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“